Когенерация (КГИ/ТЕЦ) в България: дистанционен мониторинг и диспач според пазара

Дистанционният мониторинг означава, че всички работни данни на когенератора — мощност, топлина, обороти, аларми, разход на гориво — се четат непрекъснато от контролера и се събират на едно място извън обекта. Пазарно управляваният диспач надгражда това: агрегатът работи тогава, когато цената на електроенергията и топлинното потребление го оправдават, а не по фиксиран график.
За пазарен диспач в България са нужни точно два входа. Първи: технически сигнал от машината (Modbus TCP/RTU или OPC UA от контролера на агрегата — MWM/TCG, Jenbacher, MAN, Caterpillar/MTU — плюс топломер и електромер). Втори: ценови сигнал от IBEX (Българска независима енергийна борса) — почасовите цени от сегмента „Ден напред“ и корекциите от „В рамките на деня“. Логиката е проста: при цени над пределните ви разходи агрегатът се пуска, при цени под тях се спира или се работи само за топлина. Ограничителят почти винаги е топлината, не токът: буферният съд и топлинната консумация определят колко часа дневно изобщо имате свобода да местите.

1) Инвентаризация: марка и модел на контролера, налични протоколи, дали има свободен порт. 2) Едге-устройство на място (индустриален шлюз/IPC), което чете контролера и качва данни през VPN — без отваряне на входящи портове към агрегата. 3) Точки за измерване: електрическа мощност на изхода, топлинна мощност (дебит + подаваща/връщаща температура), температура на буфера, разход на газ/биогаз, часове работа и стартове. 4) Времева база: минимум 1-минутни стойности; за пазарни разчети агрегирайте до търговския период. 5) Ценова връзка: дневен внос на цените от борсата и генериране на график за следващия ден. 6) Обратен канал за управление — по избор: първо няколко седмици само препоръка (advisory), после автоматично задаване на мощност. Пропускането на стъпка 6 в advisory-режим е най-честата причина за провалени проекти.

Електроенергийният системен оператор ЕСО ЕАД отговаря за преноса и за сетълмента на небалансите. Разпределението — според района — е Електрохолд (Западна България), EVN България (Югоизточна) и Енерго-Про (Северна). Търговията минава през IBEX. Регулаторът КЕВР определя цените и премиите. За небалансите отговаря вашият координатор на балансираща група — това е ключовият договорен партньор при пазарен диспач, защото всяко отклонение от заявения график се фактурира като небаланс. Затова качеството на мониторинга (реални данни, не оценки) директно намалява разходите за небаланси.

Схемата за подкрепа в България се основава на високоефективното комбинирано производство по смисъла на европейската рамка за енергийна ефективност (Директива 2012/27/ЕС): признава се спестяване на първична енергия спрямо разделно производство на ток и топлина. Производителите над определен праг на инсталирана мощност продават на свободния пазар/борсата и получават премия, определена от КЕВР и изплащана от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Праговете и редът са променяни многократно през последните години — преди да заложите бизнес-модел, проверете действащата редакция на Закона за енергетиката и последното решение на КЕВР за вашата категория. Практическото следствие за мониторинга: сертифицирането на ВЕКП изисква документирани измервания на произведената топлинна и електрическа енергия и на горивото — същите точки, които и без това ви трябват за диспача.

Електрически и топлинен КПД поотделно и общ КПД (спад от няколко процентни пункта обикновено е замърсен топлообменник или отклонена ламбда-регулация). Часове работа и брой стартове — късите цикли са скъпи за двигателя и рядко се изплащат от ценовата разлика. Реализирана цена на MWh спрямо средната борсова цена за деня: това е единственото число, което доказва дали пазарният диспач носи полза. Небаланси в MWh и в лева. За биогаз допълнително: състав на газа (CH4), налягане, ниво на резервоара — те определят дали изобщо можете да задържите производство за скъпите часове. И накрая: аларми със състояние „потвърдена/непотвърдена“, защото повтарящите се непотвърдени аларми са ранен сигнал за предстояща авария.
Първа: диспач по цени без топлинен модел — агрегатът се пуска в скъпия час, буферът прегрява и машината аварийно спира. Втора: данни само от облака на производителя на двигателя, без собствено измерване — при спор за гаранция или за ВЕКП-сертификат нямате независим запис. Трета: липса на времева синхронизация (NTP) между устройствата, което прави сравнението с почасови борсови цени безсмислено. Четвърта: заявен график, който агрегатът технически не може да следва (време за пуск, минимална мощност, минимално време на работа) — резултатът е системен небаланс всеки ден. Пета: подценяване на собствената консумация на площадката; при висока борсова цена често по-ценно е да покриете собствен товар, отколкото да продадете.